Какво вярваме и поучаваме

Ние вярваме, че Библията е Божието Слово и авторитет в живота ни, като всяка от 66-те ѝ книги е боговдъхновена чрез Святия Дух (2 Тимотей 3:16–17). Вярваме, че Божието Слово е безпогрешно и неизменно (Псалм 12:6; 119:140; Притчи 30:5; Йоан 10:35).

Словото е действащо (1 Солунци 2:13; Евреи 4:12). То няма да отмине (Лука 16:17). То е Божия сила (Римляни 1:16–17; 1 Коринтяни 1:18). То е живо и вечно (Йоан 6:63; Евреи 4:12; 1 Петрово 1:23). То ни очиства (Ефесяни 5:26), храни ни (1 Петрово 2:2) и ни освещава (Йоан 17:17–19).

Ние поучаваме, че има само един жив и истински Бог (Второзаконие 6:4; Исая 45:5–7; 1 Коринтяни 8:4), безкраен, всезнаещ Дух (Йоан 4:24), съвършен във всичките Си качества, един по същество, вечно съществуващ в три Лица – Отец, Син и Свети Дух (Матей 28:19; 2 Коринтяни 13:14) – всяко еднакво заслужаващо поклонение и послушание.

Ние поучаваме, че Бог Отец, първото Лице на Троицата, нарежда и управлява всички неща според собствената Си цел и благодат (Псалм 145:8–9; 1 Коринтяни 8:6). Той е Създателят на всички неща (Битие 1:1–31; Ефесяни 3:9). Като единственият абсолютен и всемогъщ владетел във вселената, Той е суверен в сътворението, провидението и изкуплението (Псалм 103:19; Римляни 11:36).

Неговото бащинство включва както мястото Му в Троицата, така и връзката Му с човечеството. Като Създател Той е Баща на всички хора (Ефесяни 4:6), но духовен Баща е само на вярващите (Римляни 8:14; 2 Коринтяни 6:18). Той е постановил за Своята слава всичко, което ще се случи (Ефесяни 1:11). Той непрекъснато поддържа, ръководи и управлява всички създания и събития (1 Летописи 29:11).

В Своя суверенитет Той не е нито автор, нито одобряващ греха (Авакум 1:13; Йоан 8:38–47), нито отменя отговорността на моралните, разумни създания (1 Петрово 1:17). Той милостиво е избрал от вечността онези, които ще бъдат Негови (Ефесяни 1:4–6); спасява от греха всички, които идват при Него чрез Исус Христос; приема като Свои всички, които идват при Него; и чрез осиновяването става Баща на Своите (Йоан 1:12; Римляни 8:15; Галатяни 4:5; Евреи 12:5–9).

Ние поучаваме, че Исус Христос, второто Лице на Троицата, притежава всички божествени съвършенства и в тях е равен, единосъщен и съвечен с Отца (Йоан 10:30; 14:9). Бог Отец е създал по Своята воля, чрез Своя Син Исус Христос, всичко, което продължава да съществува и действа чрез Него (Йоан 1:3; Колосяни 1:15–17; Евреи 1:2).

Ние поучаваме, че при въплъщението Христос се отказа само от правата на божеството, но не и от божествената Си същност – нито по степен, нито по вид. Във въплъщението вечно съществуващото второ Лице на Троицата прие всички основни характеристики на човечеството и така стана Богочовек (Филипяни 2:5–8; Колосяни 2:9). Исус Христос съединява човешката и божествената природа в неделимо единство (Михей 5:2; Йоан 5:23; 14:9–10; Колосяни 2:9).

Ние поучаваме, че нашият Господ Исус Христос е роден от девица (Исая 7:14; Матей 1:23, 25; Лука 1:26–35); че Той е въплътеният Бог (Йоан 1:1, 14); и че целта на въплъщението е да разкрие Бога, да изкупи хората и да управлява Божието царство (Псалм 2:7–9; Исая 9:6; Йоан 1:29; Филипяни 2:9–11; Евреи 7:25–26; 1 Петрово 1:18–19).

Ние поучаваме, че нашият Господ Исус Христос извърши нашето изкупление чрез проливането на Своята кръв и жертвената Си смърт на кръста и че Неговата смърт беше доброволна, заместителна, умилостивителна и изкупителна (Йоан 10:15; Римляни 3:24–25; 5:8; 1 Петрово 2:24).

Ние поучаваме, че нашето оправдание е осигурено чрез Неговото буквално, физическо възкресение от мъртвите и че сега Той е възнесен отдясно на Отца, където ходатайства като наш Защитник и Първосвещеник (Матей 28:6; Лука 24:38–39; Деяния 2:30–31; Римляни 4:25; 8:34; Евреи 7:25; 9:24; 1 Йоаново 2:1).

Ние поучаваме, че чрез възкресението на Исус Христос Бог потвърди божествеността на Своя Син и даде доказателство, че е приел изкупителното Му дело на кръста. Телесното възкресение на Исус е и гаранция за бъдещия възкресен живот на всички вярващи (Йоан 5:26–29; 14:19; Римляни 1:4; 4:25; 6:5–10; 1 Коринтяни 15:20, 23).

Ние поучаваме, че Исус Христос ще се върне, за да вземе при Себе Си Църквата, която е Неговото тяло, при грабването, и че като се завърне със Своята Църква в слава, ще установи Своето хилядолетно царство на земята (Деяния 1:9–11; 1 Солунци 4:13–18; Откровение 20).

Ние поучаваме, че Господ Исус Христос е Този, чрез когото Бог ще съди цялото човечество (Йоан 5:22–23): вярващите (1 Коринтяни 3:10–15; 2 Коринтяни 5:10), живите жители на земята при Неговото славно завръщане (Матей 25:31–46) и невярващите мъртви пред Големия бял престол (Откровение 20:11–15). Като Посредник между Бога и човеците (1 Тимотей 2:5), Глава на Своето тяло – Църквата (Ефесяни 1:22; 5:23; Колосяни 1:18), и идващ Цар, който ще царува на Давидовия престол (Исая 9:6; Лука 1:31–33), Той е последният Съдия на всички, които не поставят доверието си в Него като Господ и Спасител (Матей 25:14–46; Деяния 17:30–31).

Ние поучаваме, че въз основа на силата на смъртта на нашия Господ Исус Христос вярващият грешник е освободен от наказанието и властта на греха, а един ден – и от самото му присъствие; той е обявен за праведен, получава вечен живот и е осиновен в Божието семейство (Римляни 3:25; 5:8–9; 2 Коринтяни 5:14–15; 1 Петрово 2:24; 3:18).

Ние поучаваме, че Светият Дух е божествена Личност – вечна, непроизводна, притежаваща всички качества на личността и божеството, включително разум (1 Коринтяни 2:10–13), чувства (Ефесяни 4:30), воля (1 Коринтяни 12:11), вечност (Евреи 9:14), вездесъщие (Псалм 139:7–10), всезнание (Исая 40:13–14), всемогъщество (Римляни 15:13) и истинност (Йоан 16:13). Във всички божествени качества Той е равен и единосъщен с Отца и Сина (Матей 28:19; Деяния 5:3–4; 28:25–26; 1 Коринтяни 12:4–6; 2 Коринтяни 13:14; Еремия 31:31–34 с Евреи 10:15–17).

Ние поучаваме, че делото на Светия Дух е да изпълнява Божията воля по отношение на цялото човечество. Признаваме Неговото суверенно действие в сътворението (Битие 1:2), въплъщението (Матей 1:18), писменото откровение (2 Петрово 1:20–21) и делото на спасението (Йоан 3:5–7).

Ние поучаваме, че делото на Светия Дух в тази епоха започна на Петдесетница, когато Той дойде от Отца, както Христос беше обещал (Йоан 14:16–17; 15:26), за да започне и завърши изграждането на Христовото тяло – Неговата Църква (1 Коринтяни 12:13). Широкият обхват на Неговото божествено действие включва изобличаването на света за грях, за правда и за съд; прославянето на Господ Исус Христос и преобразяването на вярващите в образа на Христос (Йоан 16:7–9; Деяния 1:5; 2:4; Римляни 8:29; 2 Коринтяни 3:18; Ефесяни 2:22).

Ние поучаваме, че Светият Дух е свръхестественият и суверенен Извършител на новорождението, Който кръщава всички вярващи в Христовото тяло (1 Коринтяни 12:13). Светият Дух също обитава във вярващите, освещава ги, наставлява ги, дава им сила за служение и ги запечатва за деня на изкуплението (Римляни 8:9; 2 Коринтяни 3:6; Ефесяни 1:13).

Ние поучаваме, че Светият Дух е божественият Учител, Който напътстваше апостолите и пророците във всяка истина, когато записваха Божието откровение – Библията. Всеки вярващ притежава вътрешното присъствие на Светия Дух от момента на спасението и е задължение на всички родени от Духа да бъдат изпълнени с Духа (контролирани от Него) (Йоан 16:13; Римляни 8:9; Ефесяни 5:18; 2 Петрово 1:19–21; 1 Йоаново 2:20, 27).

Ние поучаваме, че Светият Дух разпределя духовните дарби в Църквата. Той не прославя нито Себе Си, нито Своите дарби чрез показни прояви, а прославя Христос, като изпълнява Неговото дело за изкупване на изгубените и изграждане на вярващите в най-святата вяра (Йоан 16:13–14; Деяния 1:8; 1 Коринтяни 12:4–11; 2 Коринтяни 3:18).

В това отношение ние поучаваме, че Бог Светият Дух е суверен в даряването на всичките Си дарби за усъвършенстването на светиите днес и че говоренето на езици и извършването на знамения и чудеса в първите дни на Църквата имаха за цел да посочат и удостоверят апостолите като носители на божествената истина и никога не са били предназначени да бъдат характерни за живота на вярващите (1 Коринтяни 12:4–11; 13:8–10; 2 Коринтяни 12:12; Ефесяни 4:7–12; Евреи 2:1–4).

Ние поучаваме, че всеки вярващ е осветен (отделен) за Бога чрез Исус Христос и затова е обявен за свят и праведен. Това освещение е позиционно и мигновено и не трябва да се бърка с прогресивното освещение. То е свързано с положението на вярващия пред Бога, а не с настоящото му ходене или състояние (Деяния 20:32; 1 Коринтяни 1:2, 30; 6:11; 2 Солунци 2:13; Евреи 2:11; 3:1; 10:10, 14; 13:12; 1 Петрово 1:2).

Ние поучаваме, че чрез делото на Светия Дух има и прогресивно освещение, чрез което състоянието на вярващия се доближава до положението, което той има чрез оправданието. Чрез подчинение на Божието Слово и силата на Светия Дух вярващият може да живее живот на нарастваща святост според Божията воля, като все повече заприличва на нашия Господ Исус Христос (Йоан 17:17, 19; Римляни 6:1–22; 2 Коринтяни 3:18; 1 Солунци 4:3–4; 5:23).

В това отношение ние поучаваме, че всеки спасен човек води ежедневна борба – новото творение в Христос воюва срещу плътта, – но Бог е осигурил победа чрез силата на обитаващия Свети Дух. Въпреки това борбата остава с вярващия през целия земен живот и никога не приключва напълно. Всички твърдения за пълното изкореняване на греха в този живот са небиблейски. Изкореняването на греха не е възможно, но Светият Дух дава победа над греха (Галатяни 5:16–25; Ефесяни 4:22–24; Филипяни 3:12; Колосяни 3:9–10; 1 Петрово 1:14–16; 1 Йоаново 3:5–9).

Ние поучаваме, че човекът е създаден от Бога по Негов образ и подобие. Човекът е създаден без грях, с добра природа, разум, воля, самоопределение и морална отговорност пред Бога (Битие 2:7, 15–25; Яков 3:9).

Ние поучаваме, че Божието намерение при създаването на човека е той да прославя Бога, да се радва на общение с Него, да живее според Неговата воля и така да изпълни Божията цел за човека в света (Исая 43:7; Колосяни 1:16; Откровение 4:11).

Ние поучаваме, че чрез греха на Адам – непокорство към разкритата воля и Словото на Бога – човекът загуби своята невинност, понесе наказанието на духовна и физическа смърт, стана обект на Божия гняв и по природа стана покварен и напълно неспособен да избира или върши това, което е угодно на Бога, без божествената намеса и благодат. Без тази намеса човекът не може да се възстанови и е безнадеждно изгубен. Затова спасението на човека е изцяло от Божията благодат чрез изкупителното дело на нашия Господ Исус Христос (Битие 2:16–17; 3:1–19; Йоан 3:36; Римляни 3:23; 6:23; 1 Коринтяни 2:14; Ефесяни 2:1–3; 1 Тимотей 2:13–14; 1 Йоаново 1:8).

Ние поучаваме, че тъй като всички хора са били в Адам, тяхната природа е покварена от Адамовия грях и грехът е предаден на всички хора през всички епохи, с единственото изключение на Исус Христос. Следователно всички хора са грешници – по природа и по избор (Псалм 14:1–3; Еремия 17:9; Римляни 3:9–18, 23; 5:10–12).

Ние поучаваме, че бракът е институция, дадена от Бога на човечеството, и трябва да бъде само между един мъж и една жена, както е в първоначалния Божи замисъл (Битие 2:24) и както по-късно потвърди Исус Христос (Матей 19:8; Марко 10:6–12). Всяка сексуална активност извън брака, както Библията го определя, е сексуална неморалност според Писанието и е законно основание за развод (Матей 19:9) и църковна дисциплина (1 Коринтяни 5:2, 13).

Ние поучаваме, че всички, които поставят вярата си в Исус Христос, веднага биват поставени от Светия Дух в едно обединено духовно тяло – Църквата (1 Коринтяни 12:12–13), невястата на Христос (2 Коринтяни 11:2; Ефесяни 5:23–32; Откровение 19:7–8), на която Христос е Главата (Ефесяни 1:22; 4:15; Колосяни 1:18).

Ние поучаваме, че образуването на Църквата, Христовото тяло, започна в деня на Петдесетница (Деяния 2:1–21, 38–47) и ще завърши при идването на Христос за Своите при грабването (1 Коринтяни 15:51–52; 1 Солунци 4:13–18). Така Църквата е уникален духовен организъм, създаден от Христос, съставен от всички новородени вярващи в тази епоха (Ефесяни 2:11; 3:6). Църквата е различна от Израел (1 Коринтяни 10:32; Ефесяни 3:1–6; 5:32). Вярваме, че в Христос вече няма юдеи и езичници, а едно Христово тяло и една Църква; въпреки това Църквата не замества Израел.

Ние поучаваме, че установяването и приемствеността на местните църкви са ясно описани и определени в Новия завет (Деяния 14:23, 27; 20:17, 28; Галатяни 1:2; Филипяни 1:1; 1 Солунци 1:1; 2 Солунци 1:1) и че членовете на едното духовно тяло са призвани да се събират в местни църкви (1 Коринтяни 11:18–20; Евреи 10:25).

Ние поучаваме, че единственият върховен авторитет за Църквата е Христос (1 Коринтяни 11:3; Ефесяни 1:22; Колосяни 1:18) и че църковното ръководство, дарбите, редът, дисциплината и поклонението са определени от Неговия суверенитет, както е установено в Писанието. Библейски определените служители, които служат под Христос и над събранието, са старейшините (наричани още епископи, пастири и пастири-учители; Деяния 20:28; Ефесяни 4:11) и дяконите, като и двете служения трябва да отговарят на библейските изисквания (1 Тимотей 3:1–13; Тит 1:5–9; 1 Петрово 5:1–5).

Ние поучаваме, че тези водачи ръководят като слуги на Христос (1 Тимотей 5:17–22) и имат Неговата власт да ръководят Църквата. Паството трябва да се подчинява на тяхното ръководство (Евреи 13:7, 17).

Ние поучаваме важността на ученичеството (Матей 28:19–20; 2 Тимотей 2:2), взаимната отговорност на всички вярващи един към друг (Матей 18:5–14), както и необходимостта от дисциплина на членове, които вършат грях, въвличат други в грях и пречат на събранието, според стандартите на Писанието (Матей 18:15–22; Деяния 5:1–11; 1 Коринтяни 5:1–13; 2 Солунци 3:6–15; 1 Тимотей 1:19–20; Тит 1:10–16).

Ние поучаваме автономността на местната църква – свободна от всякаква външна власт или контрол, с право на самоуправление и свобода от намесата на каквато и да е йерархия от лица или организации (Тит 1:5). Библейско е истинските църкви да си сътрудничат за представянето и разпространението на вярата. Всяка местна църква обаче чрез своите старейшини и тяхното тълкуване и прилагане на Писанието трябва да бъде единственият съдия за мярката и начина на това сътрудничество. Старейшините определят и всички други въпроси, свързани с членството, политиката, дисциплината, благотворителността и управлението (Деяния 15:19–31; 20:28; 1 Коринтяни 5:4–7, 13; 1 Петрово 5:1–4).

Ние поучаваме, че целта на Църквата е да прославя Бога (Ефесяни 3:21), като се изгражда във вярата (Ефесяни 4:13–16) чрез поучение от Словото (2 Тимотей 2:2, 15; 3:16–17), чрез общение (Деяния 2:47; 1 Йоаново 1:3), чрез спазване на обредите (Лука 22:19; Деяния 2:38–42) и чрез разпространяване на Евангелието по целия свят (Матей 28:19; Деяния 1:8; 2:42).

Ние поучаваме, че всички светии са призвани към делото на служението (1 Коринтяни 15:58; Ефесяни 4:12; Откровение 22:12) и че Църквата трябва да работи заедно с Бога, докато Той изпълнява Своята цел в света. За тази цел Той дава на Църквата духовни дарби. Той дава избрани мъже, за да подготвят светиите за делото на служението (Ефесяни 4:7–12), и дава уникални духовни способности на всеки член на Христовото тяло (Римляни 12:5–8; 1 Коринтяни 12:4–31; 1 Петрово 4:10–11).

Ние поучаваме, че на местната църква са поверени два обреда: кръщението във вода и Господната вечеря (Деяния 2:38–42). Християнското кръщение чрез потапяне (Деяния 8:36–39) е тържественото и красиво свидетелство на вярващия за неговата вяра в разпнатия, погребан и възкръснал Спасител и за единението му с Него в смъртта за греха и във възкресението за нов живот (Римляни 6:1–11). То е и знак за общение и идентифициране с видимото Христово тяло – Църквата (Деяния 2:41–42).

Ние поучаваме, че Господната вечеря е възпоменание и провъзгласяване на Неговата смърт, докато Той дойде, и винаги трябва да бъде предшествана от сериозно самоизпитване (1 Коринтяни 11:28–32). Поучаваме също, че макар елементите на Господната вечеря само да представят плътта и кръвта на Христос, тя все пак е истинско общение с възкръсналия Христос, Който присъства по особен начин със Своите и общува със Своите светии (1 Коринтяни 10:16).

Смъртта

Ние поучаваме, че физическата смърт не означава загуба на нашето нематериално съзнание (Откровение 6:9–11); че душата на изкупения преминава веднага в присъствието на Христос (Лука 23:43; Филипяни 1:23; 2 Коринтяни 5:8); че има разделяне на душата и тялото (Филипяни 1:21–24) и че за изкупените това разделяне ще продължи до грабването (1 Солунци 4:13–17), което поставя началото на първото възкресение (Откровение 20:4–6), когато душата и тялото ни ще се съединят отново, за да бъдат прославени завинаги с нашия Господ (Филипяни 3:21; 1 Коринтяни 15:35–44, 50–54). Дотогава душите на изкупените в Христос остават в радостно общение с нашия Господ Исус Христос (2 Коринтяни 5:8).

Ние поучаваме телесното възкресение на всички хора – на спасените за вечен живот (Йоан 6:39; Римляни 8:10–11, 19–23; 2 Коринтяни 4:14), а на неспасените за съд и вечно наказание (Даниил 12:2; Йоан 5:29; Откровение 20:13–15). Душите на неспасените при смъртта са под наказание до второто възкресение (Лука 16:19–26; Откровение 20:13–15), когато душата и възкресеното тяло ще се съединят (Йоан 5:28–29). Тогава те ще застанат пред съда на Големия бял престол (Откровение 20:11–15) и ще бъдат хвърлени в ада, огненото езеро (Матей 25:41–46), отделени завинаги от Божия живот (Даниил 12:2; Матей 25:41–46; 2 Солунци 1:7–9).

Грабването на Църквата

Ние поучаваме личното, телесно завръщане на нашия Господ Исус Христос преди седемгодишната скръб (1 Солунци 4:16; Тит 2:13), за да вземе Своята Църква от тази земя (Йоан 14:1–3; 1 Коринтяни 15:51–53; 1 Солунци 4:15–5:11) и между това събитие и славното Си завръщане със Своите светии да възнагради вярващите според делата им (1 Коринтяни 3:11–15; 2 Коринтяни 5:10).

Периодът на скръбта

Ние поучаваме, че веднага след вземането на Църквата от земята (Йоан 14:1–3; 1 Солунци 4:13–18) праведните Божии присъди ще се излеят върху невярващия свят (Еремия 30:7; Даниил 9:27; 12:1; 2 Солунци 2:7–12; Откровение 16) и че тези присъди ще завършат със завръщането на Христос в слава на земята (Матей 24:27–31; 25:31–46; 2 Солунци 2:7–12). Тогава светиите от Стария завет и от периода на скръбта ще бъдат възкресени, а живите ще бъдат съдени (Даниил 12:2–3; Откровение 20:4–6). Този период включва седемдесетата седмица от пророчеството на Даниил (Даниил 9:24–27; Матей 24:15–31; 25:31–46).

Второто пришествие и хилядолетното царуване

Ние поучаваме, че след периода на скръбта Христос ще дойде на земята, за да заеме Давидовия престол (Матей 25:31; Лука 1:31–33; Деяния 1:10–11; 2:29–30) и да установи Своето месианско царство за хиляда години на земята (Откровение 20:1–7). През това време възкресените светии ще царуват с Него над Израел и над всички народи на земята (Езекиил 37:21–28; Даниил 7:17–22; Откровение 19:11–16). Това царуване ще бъде предшествано от свалянето на Антихриста и Лъжепророка и от отстраняването на Сатана от света (Даниил 7:17–27; Откровение 20:1–7).

Ние поучаваме, че самото царство ще бъде изпълнение на Божието обещание към Израел (Исая 65:17–25; Езекиил 37:21–28; Захария 8:1–17) да го върне в земята, която загуби поради своето непокорство (Второзаконие 28:15–68). Поради непокорството си Израел беше временно отделен (Матей 21:43; Римляни 11:1–26), но отново ще бъде събуден чрез покаяние, за да влезе в земята на благословението (Еремия 31:31–34; Езекиил 36:22–32; Римляни 11:25–29). Това време на царуването на нашия Господ ще се отличава с хармония, справедливост, мир, праведност и дълъг живот (Исая 11; 65:17–25; Езекиил 36:33–38) и ще завърши с освобождаването на Сатана (Откровение 20:7).

Съдът над изгубените

Ние поучаваме, че след като Сатана бъде освободен в края на хилядолетното царуване на Христос (Откровение 20:7), той ще измами народите на земята и ще ги събере да воюват срещу светиите и възлюбения град. Тогава Сатана и неговата армия ще бъдат погълнати от огън от небето (Откровение 20:9). След това Сатана ще бъде хвърлен в езерото от огън и сяра (Матей 25:41; Откровение 20:10), а Христос, Който е Съдията на всички хора (Йоан 5:22), ще възкреси и ще съди малки и големи пред Големия бял престол.

Ние поучаваме, че това възкресение на неспасените мъртви за осъждение ще бъде физическо възкресение и че след като получат своята присъда (Йоан 5:28–29), те ще бъдат предадени на вечно съзнателно наказание в огненото езеро (Матей 25:41; Откровение 20:11–15).

Вечността

Ние поучаваме, че след края на хилядолетието, временното освобождаване на Сатана и съда над невярващите (2 Солунци 1:9; Откровение 20:7–15) спасените ще влязат във вечното състояние на слава с Бога. Тогава елементите на тази земя ще се разтопят (2 Петрово 3:10) и ще бъдат заменени с нова земя, в която обитава само правдата (Ефесяни 5:5; Откровение 20:15; 21:1–27; 22:1–21). Небесният град ще слезе от небето (Откровение 21:2) и ще бъде обиталище на светиите, където те ще се радват на вечно общение с Бога и един с друг (Йоан 17:3; Откровение 21–22). Нашият Господ Исус Христос, след като изпълни Своята изкупителна мисия, ще предаде царството на Бог Отец (1 Коринтяни 15:24–28), така че във всичко триединният Бог да царува завинаги (1 Коринтяни 15:28).